Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
25. Господ ще съсипе дома на горделивите, а междата на вдовицата ще заякчи.
26. Помислите на лошавите са гнусота пред Господа, а думите на непорочните са угодни Нему.
27. Користолюбивият ще разсипе своя дом, а който мрази подаръци, ще живее.
28. Сърцето на праведния обмисля отговора, а устата на нечестивите изригват зло. (Приятни са пред Господа пътищата на праведните; чрез тях и врагове стават приятели.)
29. Господ е далеч от нечестивите, но чува молитвата на праведните.
30. Светъл поглед сърце радва, добра вест кости гои.
31. Ухо, внимателно към учението на живота, между мъдри пребъдва.
32. Който отхвърля поука, немари за душата си; а който слуша изобличение, разум придобива.
33. Страхът Господен учи на мъдрост, и пред славата върви смирение.
Глава 16.
1. Кроежите на сърцето принадлежат човеку, но отговорът на езика е от Господа.
2. Всички пътища на човека са чисти в неговите очи, но Господ претегля душите.
3. Предай делата си Господу, и твоите предприятия ще се изпълнят.
4. Господ е направил всичко за Себе Си, и нечестивия пази за злочест ден.
5. Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан. (Начало на добрия път е — да се върши правда; това е по-угодно пред Бога, нежели да се принасят жертви. Който търси Господа, ще намери знание с правда; които наистина Го търсят, ще намерят мир.)
6. С милосърдие и правда се грях очиства, и със страх Господен се зло отклонява.
7. Кога пътищата на човека са угодни Господу, Той и враговете му примирява с него.
8. По-добре малко с правда, нежели много печалби с неправда.
9. Сърцето на човека обмисля своя път, но стъпките му Господ насочва.
10. В устата на царя има вдъхновено слово; неговите уста не бива да грешат на съд.
11. Верни теглилки и къпони са от Господа; от Него са и всички драмове в торбата.
12. Беззаконно дело е гнусота за царете, защото с правда се престол заякчава.
13. Правдиви уста са царю приятни, и той обича оногова, който говори истина.
14. Царев гняв е за смърт вестител; но мъдър човек ще умилостиви царя.
15. В светлия поглед на царя има живот, и неговото благоволение е като облак със закъснял дъжд.
16. Да придобиеш мъдрост е много по-добре, нежели злато, и да придобиеш разум е по за предпочитане от отбор сребро.
17. Пътят на праведните е отклонение от зло: онзи варди душата си, който пази пътя си.
18. Пред погибел гордост върви, и пред падение — надутост.
19. По-добре е да се смиряваш духом с кротки, нежели да делиш плячка с горделиви.
20. Който си води разумно работата, добро ще намери, и който се Господу надява, блажен е.
21. Мъдрия по сърце ще назовават благоразумен, и сладката реч ще увеличи знанието.
22. Разумът за ония, които го имат, е извор за живот, а учеността на глупавите е глупост.
23. Сърцето на мъдрия прави езика му мъдър и умножава знанието в устата му.
24. Приятна реч е вощен мед: за душата сладка и за костите лековита.
25. Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.
26. Който се труди, труди се за себе си, защото към това го устата му нудят.
27. Лукав човек зло крои, и на устата му — като че разпален огън.
28. Коварен човек раздор сее, и шепотник приятели разделя.
29. Неблагонамерен човек развращава своя ближен и го води към недобър път;
30. замижва с очи, за да измисли коварство; захапвайки устни, извършва злодейство (той е пещ от злоба).
31. Седина в пътя на правдата е венец на слава.
32. Дълготърпелив е по-добър от храбър, и който владее себе си, по-добър е от завоевател на градове.
33. Жребие се в скут хвърля, но всичко, що то решава, е от Господа.
Глава 17.
1. По-добре сух залък и с него мир, нежели къща, пълна със заклан добитък, но в нея раздор.
2. Разумен раб господарува над разпътен син и с братята ще сподели наследството.
3. Пота е за сребро, горнило — за злато, а сърцата Господ изпитва.
4. Злосторник се вслушва в беззаконни уста, лъжец слуша пагубен език.
5. Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан (а милосърдният ще бъде помилуван).
6. Синовете на синовете са венец на старците, и слава за децата са родителите им. (У верния има грамадно богатство, а у неверния няма ни обол.)
7. На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа — лъжливи уста.
8. Дарът е безценен камък в очите на оногова, който го има: накъдето и да се обърне, ще успее.
9. Който потуля грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел.
10. На разумен по-силно действува мъмрене, нежели на глупав сто удара.